История

Дата на публикуване: 14.01.2019 09:40
Миналото на Дупница 
се крие дълбоко в лабиринта на праисторическата древност на българските земи. Със сигурност поселищната система се е оформила още в епохата на неолита (VІІ-VІ в. пр.Хр.) и затова говорят разкритите и частично проучени селищни могили в голямата Дупнишка околия – при селата Крайници, Дяково, Слатино и Сапарева баня. 
Забележителен е фактът, че откакто историци и изследователи доказаха, че откритите археологически паметници датират 500 години преди аналогични култури в Гърция, присъствието на Дупница и Дупнишко в историята на световната цивилизация става завидно. Частичните сондажи и случайните находки сочат поселищен живот в района от времето на бронзовата епоха. 
Все още тракийското минало на Дупница остава непроучено, но затова пък е ярко очертано според изследователите с откритите антично селище и некропол. 
В днешните граници на този древен забележителен с историята си град, са регистрирани останките на римската и византийската епохи, а при хан Крум (812-814 г.) очертанията на Дупница попадат окончателно в пределите на Българската държава. 
За първи път името Дупница се появява в османския регистър от третата четвърт на ХV век, както и в пътеписите на редица пътешественици минавали от тук – Арнолд фон Харф (1499 г. ), Евлия Челеби (ХVІІ в.), Хюп (ХVІІ в.), Ами Буе (ХІХ в.). 
За съжаление Османското робство оставя трайни белези и дълбоки рани на града, но това не пречи тук да се развие рударството с железните рудници намиращи се в околностите на града. 
Твърде интересно и много кокетно изглежда Дупница по времето на разкриващите се едно по едно дюкянчета, различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, дюлгерски, мутафчийски, с които полека-лека полъхът на разрастващият се град, придобива особена задушевна и добронамерена чувственост. 
В средата на 60-70-те години на ХІХ век в Дупница има три предприятия от манифактурен тип – абаджийско, дървообработващо и предприятие за рязан тютюн. Така по-късно градът се оформя като център на тютюнопреработването, които през 30-те години на ХХ век оформят облика на града като един от най-големите подобни центрове в България.
Забогателите еснафски и занаятчийски организации започнали да подпомагат и организират изграждането на църкви, училища и още през първата половина на ХІХ век изправили снага първите четири християнски обители – Риломанастирският метох, метосите на Хилендарския и Зографския манастир, а малко по-късно започнал учебният процес и осем училища, едно от които е девическо.
Стратегическото и кръстопътното положение на Дупница дава възможност градът и околията да се съвземат и разраснат прекалено бързо след Освобождението и така тук се оформят най-значимите търговско-занаятчийски и културни центрове в Югозападна България. 
Лабиринтът на историята на този древен град ни запознава и със стопанското и административното му присъствие в Българската държава след Освобождението от Турско робство (след 1878 г.), когато Дупница се оформя като пункт с първостепенно военно-стратегическо значение, с разположените основни части и щабът на VІІ-ма Рилска дивизия.
Не може да не споменем и фактът, че обществено-политическият живот на свободна Дупница (1879-1912 г.) е белязан от идеята за извоюване на национално обединение, за подпомагане на българите останали под властта на султана и Македония, когато родолюбиви дупничани дават подслон на хиляди бежанци и се създават много благотворителни дружества.
Традициите в културния и просветен живот, създадени още през Възраждането, също оставят своя отпечатък върху лика на града и голямата Дупнишка околия, много от които са запазени от поколенията до наши дни.
Историци, изследователи, краеведи и много родолюбиви дупничани, и до днес неуморно търсят, откриват, изследват, анализират и предоставят на нашето внимание постоянно и последователно документи, факти и събития от най-древни времена до днес. Написани и описани в много книги, научни трудове, лекции, вестници и списания, както и в семейни биографии.
С една единствена цел – да знаем своя род и да помним своя език. За да няма нищо, което да ни попречи да се срамуваме от тях.

Кратка историческа справка

В град Дупница и околностите са разкрити следи от човешко присъствие още от времето на късната каменна епоха и античността.В резултат на археологически проучвания през 1993–1995г. в местността на Кулата – хълма в североизточната част на града, са разкрити основи на крепост, съществувала през ІV –Vв. За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на ХV в.По-късно описание на града и населението се среща в записки на пътешествениците: рицаря Арнолд фон Харф (1499г.), Евлия Челеби (ХVІІІ в.) и Ами Буе (ХІХв.).
В предосвобожденската епоха стопанския живот на Дупница е свързан предимно с рударството.Преуспяват занаятите и търговията.Съществуват различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, железарски, дюлгерски, мутафчийски.
Началото на индустриализацията в града е поставено през 60-70-те години на ХІХ век, когато започват работа три предприятия от манифактурен тип - абаджийско, дървообработващо и за рязан тютюн. Градът започва да се оформя като един от големите тютюно-производителни центрове на ХХ век.
През първата половина на ХІХ в. в града съществуват четири църкви, метосите на Рилския, Хилендарския и Зографския манастири, а към края на века действат осем училища, едно от които е девическо и читалища. 
Наред с развитието на културно-просветната дейност, дупничани се включват в борбите за национално освобождение. 

Kаталог на туристически обекти в област Кюстендил

Именити дупничани

НИЕ ПОЧИТАМЕ, ТАЧИМ, ГОРДЕЕМ СЕ И СЕ СТРЕМИМ ДА СЛЕДВАМЕ ПЪТЯ НА МНОГО ИМЕНИТИ НАШИ СЪГРАЖДАНИ И ЛИЧНОСТИ!

Христаки Павлович Дупничанин - създал първия печатен учебник по българска история, т.н. “Царственик”, базиран на Паисиевата “История славянобългарска”. Христаки Павлович-Дупничанин е родственик на Николай Павлович, на когото е наречено първото рисувателно училище, сега НХА в София.
Аверки Попстоянов, рилски монах и възрожденец, учителствал в Казанлък, Видин, Кюстендил. Той е бил игумен на Осоговския манастир “Св.Йоаким Сарандапорски” от 1858-1876г. Участник в борбата за независима българска църква. Автор е на печатни произведения и на славянобългарски език. Участник в революционното движение.
Отец Атанасий Чолаков-Дупничанин, известен още като Хилендарец. Учителсвал в Панагюрище и Хасково, участва в народните борби. Убит е през 1852г. от гръкомани.
Даскал Ристо - Христо Димитров Тодоров - борец срещу гърцизма. Участва в църковно-народния събор в Цариград през 1871г. като делегат на Самоковска епархия.
Георги Икономов Дупничанин също се изявява на попрището на църковното движение като учител в Сопот, Велес, Прилеп.
Димитър Янакиев Бисеров-Околията, учител в Дупница и Берово, Малешевско. Сътрудничи на българските вестници “Македония”, “Право”, “България”, “Читалище”, “Български книжници”. Инициатор е за създаването на читалище, наречено днес “Зора”. Събира народни песни и поговорки от дупнишко.